Област Бургас е една от най-развитите области в България. Разположена е в югоизточната част на страната и е втората най-голяма област след Софийската. Граничи с областите Варна, Шумен, Сливен и Ямбол, а източната и южната граница с Черно море и Турция съвпадат с националните граници.
Черноморските крайбрежни зони и плажни ивици със ситен златен пясък, както и термалните минерални извори осигуряват благоприятни условия за почивка и възстановяване и за успешното развитие на балнеологичен и морски туризъм. Поради своята атрактивност те представляват огромен интерес за търсещите компании за управление на имоти в България. Гъстите крайречни гори край реките Ропотамо и Велека, красотата на реките Дяволска и Факийска, разнообразния животински свят в планините Странджа и Сакар и природните резервати са предпоставка за развитието на екологичен и ловен туризъм. Освен „Силкосия”, най-старият резерват в България (1933), тук могат да се видят и националните паркове „Ропотамо” и „Странджа”, резерватите „Дюни” и „Водните лилии”, фиордите и тюленовата пещера в  н. Маслен нос и други природни обекти.
На север и юг от Бургас се намират многобройни ваканционни комплекси и селища, предлагащи отлични условия за ваканция и релаксация – Поморие, Несебър, Слънчев бряг, Дюни, Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол. Всички те са свързани с живописен крайбрежен път. Резово, най-южното черноморско село, също принадлежи към областта. Тя е известна навсякъде с отглеждането на лози и дълбоки традиции при производството на вино. Вината на Сунгурларе са изключително известни, произвеждат се от следните сортове грозде: червен Мискет, мускат отонел, шардоне, ризлинг и др. – за бяло вино, и каберне, мерло и памид – за червено вино. Археологическите, архитектурните и исторически паметници спомагат много за развитието на културния туризъм. Старият Несебър, например, е уникален паметник на културата, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В Странджа планина могат да се видят някои от най-старите структури, създадени от човека – долмените. Открити са тракийски гробници, древногръцки полиси, останки от антични и средновековни крепости. Неповторима атмосфера създават черноморските възрожденски къщи в Несебър и Созопол и запазените образци на странджанската къща в селата Факия, Бръшлян, Българи, Кости, Бродилово и др. В областта са запазени в най-чист вид уникалните нестинарски танци върху жарава, които се играят на празника на Св. Св. Константин и Елена. След Освобождението през 1878 южните райони на областта (Странджанския край) остават в пределите на Турзия до 1913 г., когато са върнати на България. Българските компании за управление на недвижими имоти са изключително необходими тук, за да бъдат в услуга на чуждестранните собственици на старинни къши.

Факти за област Бургас
Местоположение: Югоизточна България
Площ на областта: 7 753.14 кв.км.
Население: 426 028 души
Гъстота на населението: 55.7 души/кв.км.
Брой на градовете в областта: 18
Брой на селата в областта: 239
Административен център: град Бургас
Средна годишна температура:  13° С

Индустрия
Област Бургас е една от най-развитите области в Република България. Тя е втората по големина след Софийска област и четвърта в страната по численост на населението.
Геостратегическото положение на областта е фактор от национална величина, който е общопризнат от различни страни в Европа, Азия и Африка. Тук се пресичат традиционалните и новоположени оси на икономическия и политически интерес както следва: Европа-Близък Изток-Азия; Европа-Среден Изток-Азия; Русия, Украйна, Беларус и Западна Европа.
Област Бургас е важен "Вход/Изход" на България. Около 74 % от годишния внос/износ минават предимно през Пристанище Бургас. Главните фактори влияещи върху териториалните локализации са: налични природни ключови ресурсни дадености с икономическа важност като: минни залежи и минерали използвани за суровина в промишленото производство и строителството; голямо почвено разнообразие представляващо важна предпоставка за развитието на селското стопанство; черноморските крайбрежни зони и плажови ивици, термални минерални извори, условия за отдих и възстановяване /селски и опознавателен туризъм/ в планинските райони на областта, оценени като фактор в развитието на туризма и почивното дело; наличие на високо квалифицирана работна ръка с опит в основните промишлени отрасли на регионалната икономика; добро ниво на техническа, социална и пазарна инфраструктура.
Със своите изградени промишлени, селскостопански, туристически и транспортни структури и новото законодателство област Бургас дава възможност на потенциални инвеститори да изпълнят сериозни инвестиционни проекти на територията й, като при това може да се разчита на добронамереност и готовност за взаимоизгодни отношения от страна на компаниите за недвижими имоти и управление на български недвижими имоти.
Промишлеността със своята многоотраслова специфика е водещ сектор в икономическата структура на Бургас. Застъпени са повечето отрасли с изключение на автомобилостроене, ниско- и високоволтови инсталации и отчасти електроника. Някои от производствата са единствени или определящи за страната, като например: тъмни и светли нефтопродукти, химически влакна, пластмаси и други химически изделия; корабостроене, вентилационна и пречиствателна техника, товарно вагоностроене, рибопреработвателна промишленост и т.н.

Следните промишлени отрасли са от решаващо структурно значение:
-Нефтохимическа /нефтопреработваща промишленост/ - дава 70 % от обема на промишленото производство;
-Хранителновкусова промишленост и винопроизводство - 12,2 %;
-Производство на електрическа и топлинна енергия-3,6 %;
-Текстилна промишленост - 2,4 %.
Област Бургас е с висока степен на индустриализация. Туризмът, селското стопанство и транспорта допълват цялостния икономически облик на региона.
 
 
Туризъм
Географското положение на област Бургас благоприятства развитието на морския и развлекателен туризъм. Основният туристически сезон е през лятото. Температурата на въздуха и водата, големия брой слънчеви дни и малкото валежи спомагат за задържането на развлеченията на открито за цели четири месеца – от юни до септември. Черно море е сравнително чисто и не е толкова солено, колкото други европейски морета, няма и опасни животни и растения. Наличието на термални минерални извори също е от голямо значение за развитието на балнеологичен и морски туризъм, където масово се използват услугите на български компании за мениджмънт на недвижими иммоти.
Богатото разнообразие от растителни видове, особено в горите около резерватите при Ропотамо и Велека, играе важна роля при осъществяването на екологичен и познавателен туризъм. Горите в планините странджа и Сакар са подходящи за ловен туризъм – един от най-доходоносните видове туризъм.

Природа и забележителности
Черно море, както и южните части на областта, заети от Странджа, Дервенските възвишения и Сакар, са изключително привлекателни за хилядите туристи всяка година. Други интересни туристически гледки са реката Ропотамо и резерватът „Аркутино”. Най-големият туристически комплекс е Слънчев бряг, следван от ваканционните селища Елените и Дюни, където се наблюдава сериозно присъствие на български компании за мениджнънт на недвижими имоти, поддържащи много от комплексите.
Бургаския регион се характеризира и с богато културно - историческо наследство. През епохата на античността се тук развиват 4 главни икономически, политически и културни центрове, разположени по крайбрежието - Месембрия, Анхиало, Дебелт и Аполония. Хилядолетната човешка култура е оставила безценни архитектурни паметници: разкопки на антични градове, тракийски светилища и гробници, долмени, уникални паметници на културата - църкви и манастири.
Бургаска област, като средище на различни нации и култури, е известна с многовековната си история. Има много архитектурни и археологически реликви от тракийски времена (Поморийската гробница), от римски и византийски времена (крепостни стени и римски бани), исторически паметници от Първото и Второто българско царство, архитектурни и етнографски забележителности от Възраждането – музейните градчета Котел, Несебър, Жеравна, Созопол и др. На огромен интерес се радват и християнските църкви, манастирите и музеите.

Икономика
Област Бургас осигурява 5.22 % от БВП на страната при следната транспортна и пазарна инфраструктура: Пристанищен комплекс - Бургас, Нефтено и Рибно пристанища; пристанищата на Созопол, Несебър и Царево; Летище Бургас, вкл. карго терминал; Разширени ж.п. гари в Бургас и Карнобат; Големи предприятия за автотранспорт в Бургас и Карнобат; Обширни складови площи - открити и в помещения - разположени предимно в района на пристанището и близо до магистралата Бургас - Карнобат; Бургаска Свободна зона.
 

Град Бургас
Област: Бургас
Население: 259,985 (15.12.2005)
Надморска височина: 30 m
Географски координати: 42° 30' сев.ш., 27° 28' изт.д.
Часови пояс: EET (източноевропейски)
Кмет: Йоан Костадинов
 
Бургас е втория по големина град на българското Черноморие и четвърти в страната по брой на населението. Той е регионален център на област Бургас и е индустриален и туристически център. Около града се намират Бургаските езера.
Бургас се намира в югоизточната част на страната. Климатът е умерено-континентален със значително влияние на Черно море. Градът е морски курорт, но всъщност е по-известен като отправна точка към известните южни черноморски курорти Слънчев бряг, Несебър, Созопол, Дюни, Елените и др. Летище Бургас е летището, където се приземяват международните полети през лятото и е отправна точка към вече споменатите курорти, където дейността управление на недвижими имоти е най-разпространена.
Пристанище Бургас е най-голямото морско пристанище в страната. През 1989 г. е създадена Свободна безмитна зона с цел да създаде добри условия за чуждестранните инвеститори. Благоприятното географско положение и напредналата транспортна инфраструктура създават добри предпоставки за развитието на туризма и търговията. Изкуството и културата, както и разпространението на културни ценности, се стимулират от 7 държавни и 11 общински организации. На територията на Бургас има 2 университета и 4 колежа със повече от 6200 български и чуждестранни студенти.
Удивителната комбинация от слънце, море и красива природа правят Бургас предпочитано място от много туристи, които често се обръщат към услугите на българска компания за мениджмънт на недвижими имоти, когато си закупят имот в България.
Разбира се, това, което привлича хората тук, е морето. Към уникалната атмосфера на града се добавя и артистичния дух на местните хора. Бургас ще ви даде възможност да се насладите на фолклорното шоу на балканските страни в Международния фолклорен фестивал, а богатството от цветове и аромати на годишната национална изложба Флора – Бургас очарова всички граждани и посетители на града. Градът ще ви посрещне изключително топло, тъй като гостоприемността и сърдечността са сред основните качества на хората от южна България; емоционалните бургаски вечери ще останат незабравимо преживяване за вас и едва ли ще намерите друго толкова романтично място като този морски град. 

История

Бургас е наследник на късния римски градец Деултум, основан от император Веспасиан като военна колония на ветерани. По-късно бива наречен Девелт, което дава името на днешното село Дебелт. Още три села са включени в днешните предели на града - Кастрицион, Скафида и Росокастрон. По-късно се изгражда и селище-лечебница - Аква калидае - организирано подобно Асклепионите около прочутите в околността минерални извори. Тук преди тези градежи са живеели тракийски племена. Голямата слава на съседните градове не позволила разрастването на малките крепости. През средновековието възниква и малка крепост, наречена Пиргос - вероятно дозорно място в българската държава.
Едва през XVII в. Бургас получава сегашното си име и местоположение. Наричал се е Ахело-Бургас. След Освобождението се нарича Бургас и е малко селище с 2950 жители. Оттогава градът нараства и населението му се увеличава почти стократно. Става център на Южното Черноморие и град с развита промишленост и търговия. Строят се множество заводи, нефтохимически комбинат, захранващ цялата страна с над 30 нефтени продукта, развива се селскостопанско производство от землището край града, сол и желязо се произвеждат в промишлени количества и с тях се търгува далече зад пределите на страната.

Айтос
Айтос е град, разположен в източната част на България и е част от област Бургас.
История
Община Айтос може да се похвали с богата и древна история, датираща още от древността. Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място винаги е съществувало селище. Според древна легенда то е основано от Аетос("орел")-ученик и последовател на Орфей. През вековете градът е бил познат с няколко имена: Аетос, Астос, Идос, Аквилия и др. За пръв път градът е бил включен в пределите на Българската империя по време на управлението на хан Тервел. Крепостта Аетос е играела важна роля в отбранителната система на българската земя срещу татари, авари и др. През 1378 г. градът е бил завладян от армиите на Османската империя. По време на Руско-турската война, генерал Забалкански превърнал града във важна стратегическа точка. След подписването на мирния договор в Одрин през 1829 г., много от жителите на града избягали в Бесарабия, за да се присъединят към бесарабските българи там.
По време на Българското Национално Възраждане, населението на Айтос участва активно в борбите за освобождение България. Тук Васил Левски е организирал революционни комитети. След Освобождението, Айтос се превръща в оживен търговски център, по-важен дори от Бургас. По това време е открито и първото земеделско училище за момичета в страната.
Транспорт
Географското местоположение предопределя важността на общината като транспортен възел, където се пресичат пътищата между Северна и Южна България. През Айтос минават и магистралата и жп линията София – Бургас. Добрата транспортна характеристика на града се определя и от факта, че той се намира само на 28 км от Бургас, главното черноморско пристанище.
Култура
Градът е домакин на годишния национален фолклорен фестивал „Славееви нощи”, който се състои всяка пролет през май и юни. Той се провежда в парка „Славеева река”  и показва традиционни танци и фолклорни песни от всички краища на страната.
Отдих и туризъм
Природни забележителности: Паркът „Славеева река”:
Малко градове в страната могат да се похвалят с такива големи паркове като този в Айтос „Славеева река”. Впечатляващ на размери и разнообразие от природни красоти, в парка се намира и Зоологическата градина Айтос, скалното образование „Трите братя”, природните резервати „Казаните” и „Хисаря”, вековната гора Корията.
Иторически забележителности: Древната крепост „Аетос”, Айтоски проход, свързващ Тракия и Мизия, православната църква „Св. Димитър”, Айтоските минерални бани 
Културни забележителности: Етнографския комплекс „Генгер” представлява малък етнографски център, подобен на Етъра край Габрово и построен в стила на традиционната местна архитектура. Комплексът предлага голямо разноообразие от традиционни български изкуства и занаятчийски магазини, както и старинни хотели, механи, кафенета и ресторанти. Тук се намират и музеят „Петър Станев” и театъра „Васил Левски”.

 
Карнобат
Карнобат е втория по големина град в Бургаска област с население от 21,882 души (4.12.1992).
Община Карнобат е разположена в югоизточната част на България и попада в административните граници на област Бургас. Ришки проход свързва общината със Северна България. Старопланинската част се намира в северната част на общината, а хълмът Хисар е разположен на юг от Карнобат. Територията на община Карнобат е 806 кв.км, 87.37% от които са обработваема земя, 9.81% гори и 2.82% жилищни площи.
История
Историческите извори сочат, че от ХV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир. В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена - Кариноваса, Каринабад, Карново и др. През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането - в средата на 60-те години на ХІХ век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования.
Карнобатския регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна история, датираща още от неолита. Селища и могили разкриват следи от живот още от неолитната и желязната епоха, богат поселищен живот още от древността и средновековието. Първото писмено сведение за Карнобат е още от 1153 г. и се съдържа в Географията на арабския учен и пътешественик Ал Идриси. Историческите източници сочат, че градът винаги е бил икономически, административен и търговски център с ежегодно провеждащ се панаир. В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена - Кариноваса, Каринабад, Карново и др.
След създаването на Българската държава през 681 г., поради изключителната му роля, земите на днешен Карнобат стават арена на военни действия между България и Византия. По време на турското владичество градът е бил важен административен и търговски център. Показателен за възрожденските процеси в региона в периода 1791 - 1792 е фактът, че българският свещеник Стойко Владиславов (известен като Софрони Врачански), е служел в Карнобатската енория.
През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането - в средата на 60-те години на ХІХ век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования.
Население
Според данни от преброяване на населението през 1992 г., броят му е 32 868, а в края на 1999 г. е 31 444 души. Данните показват още, че от 1965 г. насам този брой спада непрекъснато. Това се дължи най-вече на миграционните процеси и на застаряването на населението в повечето от селата в общината – Деветници, Козаре, Добриново, Сан Стефано и др. Голяма част от населението се ориентира към живеене в административния център на общината и тази миграция кара много хора да се обръщат към услугите на български компании за управление на недвижими имоти, които да им помогнат със стопанисването на опустелите им домове.
Населени места
Общината включва общо 31 населени места, от които един град и 30 села. 21 557 души живеят в административния център Карнобат. От селата само Екзарх Антимово е с население над 1000 души. От 500 до 1000 човека има в Искра, Крумово, Градище, Кликач и Невестино, а останалите села са с население под 500 души, като само село Козаре е с под 100. Населената площ е 22.74 кв.км., което е 2.8% от територията на общината.
Средната гъстота на населението е 1400 души/кв.км или средно 710 кв.м жилищна площ на човек. Само две от селата са с индекси, по-ниски от средния за общината.  
Музеи
Къщата-музей „Димитър Полянов” е единствената запазена и реконструирана възрожденска къща, построена през 70-те години на 19 в. Музейната изложба е открита на 23.11.1973 г. и фондът й съдържа вещи, документи, произведения и писма на родения в Карнобат писател Димитър Полянов, както и вещи на цялото му семейство. В музея и в наблизо намираща се подобна къща предстои откриването на изложба, отразяваща начина на живот в региона и бита на известните тукашни автори.
Историческият музей  в града е открит през 1921 г. като археологическа колекция. Неин създател е изследователят с дългогодишен опит и директор на местната гимназия Атанас Караиванов. През 1953 г. се превръща от колекция в национален музей с три отдела – „Археология”, „Етнография” и „Нова история”. През 1992 г. е открит и отдел „Природа”, намиращ се в отделна сграда в южната част на парка, до зоологическата градина.
Култура
Културен клуб „Димитър Полянов” помещава градската библиотека и художествената галерия, носеща името на световноизвестния български художник, роден в Карнобат, Пенчо Обрешков. Залата в клуба е с 310 места, а кино залата зад нея – с 460. Към клуба има смесен аматьорски хор от 50 певци, който през 1992 г. празнува 90 г. от създаването си. През 1993 г. е открит и ансамбъл за фолклорни песни и танци. Наскоро насамбъла за хумор и сатира отпразнува 75 г. от създаването си. По време на годишните културни фестивали през месец май се провежда и общинския фолклорен фестивал.
Исторически забележителности
Средновековният град Маркели се намира на 7,6 км. западно от Карнобат, на хълм до р. Мочурица. Археологическите разкопки, започнали през 1986 г., разкриват средновековна базилика от 6 в., древна българска църква от 10 в. и византийска църква от 11 в. Средновековният град е бил важен стратегически военен център, както и икономически и търговски център, играещ ключова роля в ранната история на българо-византийските отношения. Тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VІ.
Други забележителности: 
„Синамабейовият хамам” – турска обществена баня, строена през третата четвърт на 11 в. Това е една от най-старите сгради в Югоизточна България;
Часовниковата кула – намира се близо до обществената баня и е построена през 1874г. като възрожденски символ на процъфтяващите търговски занаяти;
Църквата „Св. Йоан Богослов” – построена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Канев. Църквата впечатлява с оригиналните си архитектурни елементи и дървен иконостас, който е втори по важност в Югоизточна България след иконостаса в църквата „Св. Дева Мария” в Пазарджик;
Черната джамията – построена през 1821;
Еврейския некропол – намира се на 1 км южно от града, с едни от най-богатите скулптури и писмена информация за еврейската колония.

Малко Търново
Община Малко Търново се намира в Югоизточна България, а град Малко Търново е третият по големина град в Бургаска област. Разположена е в сърцето на Странджа планина на площ от 798,5 кв.км., което съставлява 10,3 % от територията на Бургаска област и 0,76 % от територията на Република България. Състои се от административния й център – град Малко Търново и още 12 съставни села, две от които са кметства – село Граматиково и село Звездец, а останалите – кметски наместничества.
В общината живеят общо 4 896 човека – показател, който я нарежда сред най-рядко населените райони в страната. Много от къщите се ползват само за почивка, а през останалото време се поддържат от български компании, занимаващи се с мениджмънт на недвижими имоти. Общината граничи с общините: Средец, Созопол, Приморско и Царево, а на юг с Република Турция. През общината преминава международен път, който е и най-краткият, свързващ страните от Европа с тези от Близкия Изток, като мегаполиса Истанбул е само на 290 км от границата.
Общинският център, град Малко Търново, отстои на 76 км. от областния център Бургас - четвъртият по големина град в България, важен и перспективен транспортен център.
История
Въпреки че селището съществува още през античността (ІV - ІІІ в. пр.Хр.), не съществуват данни за старо име на града. Тук е имало металургичен център, числящ се към територията на Бизия (дн. Гр. Визе в Р Турция), последната столица на тракийските царе.
Голям прелом в културно и икономическо отношение настъпва през 330 г., когато император Константин премества столицата на империята от Рим в Константинопол. По този начин Странджа от периферна планина се оказва в непосредствена близост до новия стопански, икономически и културен център. Като най-близко и мащабно средище за добив на руда, планината поема цялото снабдяване с метал за нуждите на новата столица. Само на територията на община Малко Търново са открити около 70 древни рудника, а в околностите на самия град – четири пещи за топене.
В района на града са открити редица паметници – мегалити, могилни некрополи, антични сгради, крепост, разкриващи важното значение на селището през тракийската и римска епохи. В местността Мишкова нива е открит четиристранен мраморен жертвеник, говорещ за старото рударство в този край. Този паметник и редица други следи свидетелстват, че около Малко Търново се е намирало средището на римската металодобивна индустрия в Странджа.
В сегашния си вид град Малко Търново възниква през 1628 г. През първите два века силно развитие получава скотовъдството, което е основен поминък за населението чак до началото на ХХ век.
Жителите на Малко Търново преживяват три големи преселения. Първото е предизвикано от кърджалийските върлувания. От това време е образуваното от малкотърновски бежанци  украинско село Терновка, днес квартал на град Николаев.
Второто преселение е след Руско-турската война през 1829 г. Но най-голямо по мащаби е преселението след Освобождението през 1878 г., когато градът остава в границите на Османската империя. Изселванията са толкова големи, че едва в 1900 г., т.е. двадесет и две години след войната, българското население в Лозенградско и Малкотърновско достига равнището си отпреди войната. Окончателното присъединяване на Малко Търново към пределите на българската държава става след Балканската и Междусъюзническата войни – на 25 октомври 1913 г.
Най-важно събитие от по-новата историята на града остава неговото превръщане в просветно средище и в център на революционните борби. Цялата малкотърновска околия участва активно в Преображенското въстание (1903 г.). Тук действа Околийски революционен комитет, пребивават Гоце Делчев, Михаил Герджиков и Георги Кондолов. Град Малко Търново е дал голям брой революционни дейци като Стамат Икономов, Дико Джелебов, Войно Роянов, Лефтер Мечев и др. Малкотърновци са достойно представени и на конгреса, състоял се на Петрова нива.
В околностите на града се добива качествен мрамор. Тъй като Малко Търново е разположено в котловина с климат, благоприятстващ лечението на белодробни заболявания, то е посещавано кътче от много хора.
Символ на града е Големият врис (извор). Изграден е през 1862 г. Преди да бъде покрит, е служил за аязмо. Там се извършвали молебени за дъжд, затова населението го тачи като свято място.
Забележителности:
• Исторически музей с природна сбирка
• Православна църква “Успение Богородично”
• Източнокатолическа църква “Св. Троица”
• Тракийски гробници и могилен некропол в местност Пропада
• Тракийски култов комплекс в местност Мишкова нива
• Тракийско скално светилище в местност Каменска бърчина
• Параклис “Света Троица” – намира се в местност Пряслопът, на около 2 км западно от града
• Параклис “Света Богородица” - параклис и лековит извор на 8 км северозападно от града, в местност Пейково
• Параклис “Света  Богородица” - на около 4 км югоизточно от града 

Несебър
Несебър, известен някога като Месембрия, е древен град, разположен по черноморското крайбрежие на България и е административен център на община Несебър, област Бургас. Днес той е важна туристическа атракция с модерни курорти наблизо, най-големия от които е Слънчев бряг, който е разположен съвсем наблизо до Несебър и предлага голямо разнообразие от компании, обслужващи управлението на недвижими имоти в България.
На няколко пъти Несебър е попадал в границите на вражеска империя, което е причината да има толкова богата история. Старата част на града се намира на полуостров, който се свързва със сушата с тесен провлак. Поради разнобразието от исторически сгради през 1983 г. Несебър е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното кутурно наследство.
Община Несебър е с площ от 21 883 декара или 5.4% от територията на област Бургас. Плажните ивици са сред най-дългите по цялото българско черноморие, с площ от 1517 декара и 139 450 места за туристи. Това са основните фактори, които определят и оформят основните сфери на местната икономика – туризъм, отдих и спорт.
На територията на общината функционират огромен брой хотели, ресторанти и частни квартири. Голяма част от тях са концентрирани в курортите Слънчев Бряг, Елените, Свети Влас и Равда.
История
Несебър е един от най-древните градове в Европа. Наследник е на древното тракийско селище Месамбрия, основано през второто хилядолетие пр.н.е. Името му означава град (брия) на Мелса. От 510 г. пр.н.е. е превърнат от преселници дорийци в гръцки град-колония под името Месемврия, конкурент на Аполония в търговията по Черноморието. В него имало театър и храм на бог Аполон. В града са секли монети от сребро и бронз, а през ІІІ в. пр.н.е. - и от злато. През 72 г. пр.н.е. е окупиран от римски гарнизон. През римската епоха има второстепенно значение. Значителна роля започва да играе отново от ІІІ-ІV в. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ-VІІІ век - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база. През 812 г. хан Крум превзема града. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия, но цар Симеон отново го завладява. От ХІ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър.
През Второто българско царство градът преминава неколкократно ту в български, ту във византийски ръце. Апогеят на развитието му е по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371), когато е един от най-важните центрове в българската държава. Месемврийските грамоти свидетелстват за дарения, които Несебър получава за изграждане на църкви и манастири - повече от 40 според преданията.
През 1366 г. кръстоносците, водени от Амедей VІ Савойски, превземат града и го предават на византийците. От месемврийските хроники узнаваме за събитията по време на падането му под турско робство през 1371 г., когато са съборени крепостните му стени. По време на робството Несебър запазва пристанищното си значение. Строят се кораби, изнасят се зърнени храни, дървен материал и др. След Освобождението Несебър е малко рибарско градче.
През 1956 г. градът е обявен за архитектурно-градоустройствен и археологически резерват. Останките от антична крепостна стена с порта от ІІІ-ІV в., несебърските църкви от V-VІ в. и по-късните, от средновековието (Х-ХІV в.), които са изящни произведения на средновековната българо-византийска архитектура, около 60 възрожденски къщи, обединени в няколко ансамбъла, придават неповторим облик и особена атмосфера на града.

Поморие
Поморие (някога с име Анхиало) е български черноморски град, включен в община Бургас. Издигнат близо до гръцкия град Аполония (днешен Созопол), градът е бил един от петте най-важни градове по българското Черноморие, като останалите са Бургас, Аполония (Созопол), Месембрия (дн. Несебър) и Варна

Царево
Царево (преди Василико и Мичурин, с население от 6274 души) е друг курортен и рибарски град по българското Черноморие, разположен на три малки заливчета на 72 км от Бургас, в източното подножие на Странджа планина. Градът е административен център на община Царево, част от Бургаска област. Пристанището на Царево е най-южното в България и е обявено за международно пристанище през 1995 г.

Созопол
Созопол е малък древен град, намиращ се на 30 км южно от Бургас. Днес градът е най-вече морски курорт, известен с провеждането на годишния фестивал на изкуствата „Аполония”. Огромния интерес на посетителите към закупуването на недвижима собственост в този велоколепен град прави услугите на компании за управление на недвижими имоти особено необходими.
История
Созопол е един от най-старите български градове. Преди 2600 години гръцки преселници от Мала Азия видели полуострова, заливите, островчетата и се заселили тук. Върху останките на тракийско селище основали Аполония, град-държава, образец на древногръцката демокрация. Нарекли града на бог Аполон - покровител на изкуствата.
Аполония бил най-големият и най-богат град по Черноморието, център на оживена търговия и изкуство. От този период са запазени изключително много археологически находки - монети, керамични амфори, кратери, антични котви.
В началото на І в. пр.Хр. римските войски достигат до Черно море и градът бива сринат и опожарен. След време Аполония бива възстановена, но остава град в източните части на Римската империя. През IV в. Аполония се назовава Созопол - град на спасението. Това е свързано с обявяването на християнството за единствена позволена религия в Римската империя. На мястото на езическите светилища са построени християнски храмове. След разпадането на Рим, Созопол остава в територията на новосъздадената империя Византия.
През 812 г. хан Крум, един от първите велики български владетели, воювайки с Византия, превзема града и го присъединява към границите на България. Созопол става главно българско пристанище на Черно море. През Средновековието около Созопол са построени няколко манастира, между които и манастирът Св. Иван, разположен на едноименния остров до града.
След падането на България под турска власт градът запазва християнския си характер, но средновековните църкви са сринати и на тяхно място жителите изграждат малки параклиси, някои от които съществуват и до днес. В края на XVIII и началото на XIX в. се строят знаменитите созополски къщи - израз на богатство и културен подем. Първото българско училище е построено през 1881 г., а читалище Пайсий Хилендарски е основано през 1896 г.
В началото на XX в. гръцкото население се изселва и в града се установяват български семейства - бежанци от Тракия. Интересът към града се засилва през трийсетте и четиридесетте години на XX в., когато постепенно Созопол се оформя като курортен център. Едни от постоянните посетители от цяла България са хората на изкуството - художници, музиканти, писатели и поети, артисти и архитекти се вдъхновяват от красотата и уникалната созополска атмосфера.

Приморско
Приморско е морски град в югоизточна България, разположен на малък нос в границите на област Бургас, на 52 км от града. Дължината на плажната му ивица е около 1 км. Средната лятна температура в Приморско е 27°C, като често достига 30-33°C, което го прави особено подходящ за летни почивки. Един от най-малките градове в България според броя на населението, през последните години Приморско отчита забележителен скок в този брой (13.5%), което го нарежда на първо място по ръст на населението за периода декември 2004 – юни 2005. Близо до града минават реките Ропотамо и Дяволска река.

Ахтопол 
Ахтопол е на 87 км югоизточно от Бургас. Разположен е на скалист полуостров в подножието на Странджа. Тук слънчевите дни са най - много, а водата е най - топла по цялото крайбрежие. Плажната ивица е дълга 2 км. Ахтопол е място за почивка от семейства и хора, търсещи спокойствие и усамотение. Закупилите къщи тук могат да бъдат спокойни, ползвайки услугите на компании, занимаващи се с управление на български недвижими имоти.
Името на града е от дълбока древност. Тук някога е имало тракийско селище. Около VI век пр. Хр. възниква гръцка колония. Римляните я нарекли Перонтикус. Византийският император Агатон му дава името Aгатополис (“Град на щастието”). В края на XIV век турците превземат Ахтопол. Градът е ограбван и унищожаван много пъти от пирати. Запазени са части от градските стени, стенопис, църквата “Възнесение” (1776 г.), манастирът “Св. Яни” и чешма с изображение на тракийски конник.
В Ахтопол има много почивни станции, хотели и къмпинг. Предлагат се и квартири на ниски цени. Южно от Ахтопол е устието на река Велека. Близо до устието на реката е село Кости, известно с нестинарски танци. Северозападно от Кости е първият български резерват “Силикосия”. На север е Варвара – любимо място за водолазите.